24 jul 2010, 23:03

***

  Poesía » Otra
795 0 3

                                                            (На всички, които, при запознаване,
                                се представят с 2-те си висши, 4-те езика, 
                                                            които владеят перфектно,
                                                    и богатата си обща култура...)

 

Отлепвам от себе си
етикет след етикет,
враснали в мене с годините...

Прилежно насаждани
от доброжелатели безчет,
самите себе си оплели с тях, милите...

Неистова болка е... но ето:
очите прогледнаха пак,
затуптя и сърцето,
устата е без похлупак...

... и всичко е истинско -
вкус, мирис и цвят,
и чувствата, даже и мислите
за съвършено несъвършения свят...




(27 август, 2009 г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да обелим етикетите, но отдолу се виждат грозните остатъци от лепило
    Там където има хора, етикетите си отиват, етиката остава!
  • Истинският ценител на виното открива нещо стойностно и в най-евтиния, и в най-скъпия киселяк... а етикетите и търсенето на съответствие между цена и качество са му досадно чужди и непонятни...

  • ... и всичко е истинско -
    вкус, мирис и цвят,
    и чувствата, даже и мислите
    за съвършено несъвършения свят...


    относно предисловието
    имам познат който се представяше така :
    ... Петкан, бил съм в затвора



    кофти нещо са етикетите
    ...необходими са
    но употребата на дадена стока дава отговора ... струваше ли си
    често не съответства цената на качеството
    ... абе много мога да тракам по клавишите по тази тема - хубаво стихотворение!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...