Jul 24, 2010, 11:03 PM

***

  Poetry » Other
793 0 3

                                                            (На всички, които, при запознаване,
                                се представят с 2-те си висши, 4-те езика, 
                                                            които владеят перфектно,
                                                    и богатата си обща култура...)

 

Отлепвам от себе си
етикет след етикет,
враснали в мене с годините...

Прилежно насаждани
от доброжелатели безчет,
самите себе си оплели с тях, милите...

Неистова болка е... но ето:
очите прогледнаха пак,
затуптя и сърцето,
устата е без похлупак...

... и всичко е истинско -
вкус, мирис и цвят,
и чувствата, даже и мислите
за съвършено несъвършения свят...




(27 август, 2009 г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да обелим етикетите, но отдолу се виждат грозните остатъци от лепило
    Там където има хора, етикетите си отиват, етиката остава!
  • Истинският ценител на виното открива нещо стойностно и в най-евтиния, и в най-скъпия киселяк... а етикетите и търсенето на съответствие между цена и качество са му досадно чужди и непонятни...

  • ... и всичко е истинско -
    вкус, мирис и цвят,
    и чувствата, даже и мислите
    за съвършено несъвършения свят...


    относно предисловието
    имам познат който се представяше така :
    ... Петкан, бил съм в затвора



    кофти нещо са етикетите
    ...необходими са
    но употребата на дадена стока дава отговора ... струваше ли си
    често не съответства цената на качеството
    ... абе много мога да тракам по клавишите по тази тема - хубаво стихотворение!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...