24.07.2010 г., 23:03 ч.

*** 

  Поезия » Друга
599 0 3

                                                            (На всички, които, при запознаване,
                                се представят с 2-те си висши, 4-те езика, 
                                                            които владеят перфектно,
                                                    и богатата си обща култура...)

 

Отлепвам от себе си
етикет след етикет,
враснали в мене с годините...

Прилежно насаждани
от доброжелатели безчет,
самите себе си оплели с тях, милите...

Неистова болка е... но ето:
очите прогледнаха пак,
затуптя и сърцето,
устата е без похлупак...

... и всичко е истинско -
вкус, мирис и цвят,
и чувствата, даже и мислите
за съвършено несъвършения свят...




(27 август, 2009 г.)

© Таня Шопова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да обелим етикетите, но отдолу се виждат грозните остатъци от лепило
    Там където има хора, етикетите си отиват, етиката остава!
  • Истинският ценител на виното открива нещо стойностно и в най-евтиния, и в най-скъпия киселяк... а етикетите и търсенето на съответствие между цена и качество са му досадно чужди и непонятни...

  • ... и всичко е истинско -
    вкус, мирис и цвят,
    и чувствата, даже и мислите
    за съвършено несъвършения свят...


    относно предисловието
    имам познат който се представяше така :
    ... Петкан, бил съм в затвора



    кофти нещо са етикетите
    ...необходими са
    но употребата на дадена стока дава отговора ... струваше ли си
    често не съответства цената на качеството
    ... абе много мога да тракам по клавишите по тази тема - хубаво стихотворение!

Предложения
: ??:??