Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта.
И моля се, проклинайки
света за прошка,
за още миг с теб любов...
Ах, колко невъзможно
всичко беше,
очите, отново пълни със сълзи,
към земята
гледат...
© Ноно Якимов Todos los derechos reservados