Jul 7, 2010, 11:13 PM

* * *

  Poetry
838 0 0


 Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта.

И моля се, проклинайки
света за прошка,
за още миг с теб любов...

Ах, колко невъзможно
всичко беше,
очите, отново пълни със сълзи,
 към земята
гледат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ноно Якимов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...