* * *

7.07.2010 г., 23:13 ч.

Поезия

552 0 0

Всяка вечер към мечтите
в съня си тичам. Прегръщам
те силно, но бързо будя се,
погален от ледена ръка, прогонващата
ме от теб и любовта.

И моля се, проклинайки
света за прошка,
за още миг с теб любов...

Ах, колко невъзможно
всичко беше,
очите, отново пълни със сълзи,
към земята
гледат...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения