* * *

12 feb 2008, 13:33

Poesía

528 0 1

Трясък от паднало листо
проби тишината,
застанах там на ръба - на кратера,
познато, до болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
а вятърните мелници
в скучните си делници
ми нашепват: Ти! Отново си ти!
Приеми!
Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas