* * *
645
0
1
Трясък от паднало листо
проби тишината,
застанах там на ръба - на кратера,
познато, до болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
а вятърните мелници
в скучните си делници
ми нашепват: Ти! Отново си ти!
Приеми!
Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados
Много ми харесват разказите ти.