12.02.2008 г., 13:33 ч.

* * * 

  Поезия
465 0 1

Трясък от паднало листо

проби тишината,

застанах там на ръба - на кратера,

познато, до болка познато!

Някакви чужди сълзи

образуваха блато,

а вятърните мелници

в скучните си делници

ми нашепват: Ти! Отново си ти!

Приеми!

 

Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добре се е поучило,експериментирайМного ми харесват разказите ти.
Предложения
: ??:??