* * *
643
0
1
Трясък от паднало листо
проби тишината,
застанах там на ръба - на кратера,
познато, до болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
а вятърните мелници
в скучните си делници
ми нашепват: Ти! Отново си ти!
Приеми!
Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
Много ми харесват разказите ти.