Feb 12, 2008, 1:33 PM

* * * 

  Poetry
466 0 1

Трясък от паднало листо

проби тишината,

застанах там на ръба - на кратера,

познато, до болка познато!

Някакви чужди сълзи

образуваха блато,

а вятърните мелници

в скучните си делници

ми нашепват: Ти! Отново си ти!

Приеми!

 

Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много добре се е поучило,експериментирайМного ми харесват разказите ти.
Random works
: ??:??