* * *

Feb 12, 2008, 1:33 PM

Poetry

526 0 1

Трясък от паднало листо
проби тишината,
застанах там на ръба - на кратера,
познато, до болка познато!
Някакви чужди сълзи
образуваха блато,
а вятърните мелници
в скучните си делници
ми нашепват: Ти! Отново си ти!
Приеми!
Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works