12 февр. 2008 г., 13:33

* * * 

  Поэзия
464 0 1

Трясък от паднало листо

проби тишината,

застанах там на ръба - на кратера,

познато, до болка познато!

Някакви чужди сълзи

образуваха блато,

а вятърните мелници

в скучните си делници

ми нашепват: Ти! Отново си ти!

Приеми!

 

Моля, не ми съдирайте кожата :-)))) Но реших да пробвам и стих.

© Наталия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добре се е поучило,експериментирайМного ми харесват разказите ти.
Предложения
: ??:??