* * *
... И пясък, шепи пясък във очите...
на простосмъртните, горките.
А зрящите ще дебнат от засада:
на всеки зрящ - по двама слаби.
Всесилни, или повече могъщи,
по-гадни, или по-чевръсти.
Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
как пусто ще е и след тях небето...
А боговете сигурно са уморени,
от земните ни, хорските дилеми -
да бъдем ли, или пък не?!
Дали ще ни отворят портите на Рая,
или във Ада ще ни пратят без пощада!
п.п. По мой коментар към стиха на Lingerie http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162123, и с негово съгласие...
© Нели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми харесва!
-
Поздравления, Нелко*!
/ с това П.П. всичко си идва на място!
/ -
"...на всеки зрящ - по двама слаби."
Нелка, като го прочетох, се сетих за думите на един мой професор от СУ: "Българите сме като Самуиловите войници - на всеки 100 000 има по един едноок."
Прегръдка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздравленоя!