31.03.2009 г., 9:01

* * *

650 0 4

... И пясък, шепи пясък във очите...
на простосмъртните, горките.
А зрящите ще дебнат от засада:
на всеки зрящ - по двама слаби.
Всесилни, или повече могъщи,
по-гадни, или по-чевръсти.
Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
как пусто ще е и след тях небето...
А боговете сигурно са уморени,
от земните ни, хорските дилеми -
да бъдем ли, или пък не?!
Дали ще ни отворят портите на Рая,
или във Ада ще ни пратят без пощада!


п.п. По мой коментар към стиха на Lingerie http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162123, и с негово съгласие...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро е, Нели.
    Поздравленоя!
  • Много ми харесва!
  • Поздравления, Нелко*!
    / с това П.П. всичко си идва на място!/
  • "...на всеки зрящ - по двама слаби."

    Нелка, като го прочетох, се сетих за думите на един мой професор от СУ: "Българите сме като Самуиловите войници - на всеки 100 000 има по един едноок."

    Прегръдка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...