31 мар. 2009 г., 09:01

* * *

656 0 4

... И пясък, шепи пясък във очите...
на простосмъртните, горките.
А зрящите ще дебнат от засада:
на всеки зрящ - по двама слаби.
Всесилни, или повече могъщи,
по-гадни, или по-чевръсти.
Как трудно ще е всяко спускане на ветровете,
как пусто ще е и след тях небето...
А боговете сигурно са уморени,
от земните ни, хорските дилеми -
да бъдем ли, или пък не?!
Дали ще ни отворят портите на Рая,
или във Ада ще ни пратят без пощада!


п.п. По мой коментар към стиха на Lingerie http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162123, и с негово съгласие...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро е, Нели.
    Поздравленоя!
  • Много ми харесва!
  • Поздравления, Нелко*!
    / с това П.П. всичко си идва на място!/
  • "...на всеки зрящ - по двама слаби."

    Нелка, като го прочетох, се сетих за думите на един мой професор от СУ: "Българите сме като Самуиловите войници - на всеки 100 000 има по един едноок."

    Прегръдка!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...