1 feb 2013, 11:23

* * * 

  Poesía
409 0 0
Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.
А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...
Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.
Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??