* * *

1 feb 2013, 11:23

Poesía

375 0 0

Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.

А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...

Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.

Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas