* * *
518
0
0
Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.
А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...
Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.
Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костова Всички права запазени
