* * *

1.02.2013 г., 11:23 ч.

Поезия

389 0 0

Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.

А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...

Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.

Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

* * *

Свързани произведения

Коментари

Предложения