* * *
519
0
0
Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.
А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...
Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.
Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Костова Все права защищены
