* * *

Feb 1, 2013, 11:23 AM

Poetry

386 0 0

Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.

А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена
в очакване да ме извика -Тя...

Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.

Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works