Feb 1, 2013, 11:23 AM

* * * 

  Poetry
386 0 0

Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.

А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена   
в очакване да ме извика -Тя...

Луната прави пътеката на вечността,
водата съблазнява те
да търсиш безкрайността.

Изправена стоя сега - сама,
без някой да ме хване за ръка,
ще тръгна по пътеката на вечността.
(в очакване да ме застигне Тя....)

© Елена Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??