29 dic 2014, 9:46

*******

  Poesía » Otra
937 0 8

 

Ти тръгна си толкова бързо.

Няма те вече при нас.

Остави във мъка душата.

Остави ни всички без глас…

Липсваш ми!

До болка ми липсваш!

Търся те нощем в съня си.

Денем сред хората чужди.

В очите им да те позная…

Казват, че с времето всичко минава.

Но аз не мога, не искам да те забравя.

Ела във съня ми, кажи ми две думи.

Че там си добре, сред звездите при други.

И моля те, мамо!

Помагай отгоре, че твоята памет е светла и чиста.

Пази ни децата, с милостта на Бога!

А нас ни насочвай в правилна посока.

Да следваме пътя с добро във сърцата.

Да бъдем сърдечни, да бъдем човечни.

Да раздаваме с обич доброта на земята!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня тя любовта ти към Майкати никога няма да изчезне. Но тя би искала ти да продължиш напред!И нека света ,приятелите и всички който те обичат да бъдат с теб в новогодишната вечер!!!Весел празник приятелко!От сърце усмивки!!!
  • Благодаря ти, Ангел за милите думи!
    Може би,точно сега в навечерието на светли празници не е най- подходящо да пиша за това, но за Бога.... Как да кажа на сърцето да спре да боли? Как да забравя любовта и, топлите и очи?! Как да спре да съществува, когато аз я усещам в сърцето си с тази силна болка?! Може би, все още е рано и за това ми е така болезнено. Както казват приятелите: " Да изтрия сълзите, да се усмихна, защото тя иска да бъда щастлива!"
    Благодаря на всички, които спряхте при мен. Пожелавам ви, здраве и щастие през новата година!
  • Много хубав стих изпълнен с голяма любов към майката!!!Докосва дълбоко душата и сърцето.Прекланям се пред паметта и!!!
    И знам че тя е винаги с теб!!!И иска ти да не тъгуваш!
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Винаги си ме разбирала, дори и тогава, когато е трудно да се чете между редовете. А там, между думите са скрити най големите ни болки. Благодаря!
  • Докосваща сърцето, елегична изповед, написана
    с искрено чувство и голямо поетично майсторство!
    Съдържа непреходни общочовешки ценности!
    Поклон пред паметта на майка ти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...