29 dic 2014, 9:46

*******

  Poesía » Otra
939 0 8

 

Ти тръгна си толкова бързо.

Няма те вече при нас.

Остави във мъка душата.

Остави ни всички без глас…

Липсваш ми!

До болка ми липсваш!

Търся те нощем в съня си.

Денем сред хората чужди.

В очите им да те позная…

Казват, че с времето всичко минава.

Но аз не мога, не искам да те забравя.

Ела във съня ми, кажи ми две думи.

Че там си добре, сред звездите при други.

И моля те, мамо!

Помагай отгоре, че твоята памет е светла и чиста.

Пази ни децата, с милостта на Бога!

А нас ни насочвай в правилна посока.

Да следваме пътя с добро във сърцата.

Да бъдем сърдечни, да бъдем човечни.

Да раздаваме с обич доброта на земята!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня тя любовта ти към Майкати никога няма да изчезне. Но тя би искала ти да продължиш напред!И нека света ,приятелите и всички който те обичат да бъдат с теб в новогодишната вечер!!!Весел празник приятелко!От сърце усмивки!!!
  • Благодаря ти, Ангел за милите думи!
    Може би,точно сега в навечерието на светли празници не е най- подходящо да пиша за това, но за Бога.... Как да кажа на сърцето да спре да боли? Как да забравя любовта и, топлите и очи?! Как да спре да съществува, когато аз я усещам в сърцето си с тази силна болка?! Може би, все още е рано и за това ми е така болезнено. Както казват приятелите: " Да изтрия сълзите, да се усмихна, защото тя иска да бъда щастлива!"
    Благодаря на всички, които спряхте при мен. Пожелавам ви, здраве и щастие през новата година!
  • Много хубав стих изпълнен с голяма любов към майката!!!Докосва дълбоко душата и сърцето.Прекланям се пред паметта и!!!
    И знам че тя е винаги с теб!!!И иска ти да не тъгуваш!
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Винаги си ме разбирала, дори и тогава, когато е трудно да се чете между редовете. А там, между думите са скрити най големите ни болки. Благодаря!
  • Докосваща сърцето, елегична изповед, написана
    с искрено чувство и голямо поетично майсторство!
    Съдържа непреходни общочовешки ценности!
    Поклон пред паметта на майка ти!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...