*******
Ти тръгна си толкова бързо.
Няма те вече при нас.
Остави във мъка душата.
Остави ни всички без глас…
Липсваш ми!
До болка ми липсваш!
Търся те нощем в съня си.
Денем сред хората чужди.
В очите им да те позная…
Казват, че с времето всичко минава.
Но аз не мога, не искам да те забравя.
Ела във съня ми, кажи ми две думи.
Че там си добре, сред звездите при други.
И моля те, мамо!
Помагай отгоре, че твоята памет е светла и чиста.
Пази ни децата, с милостта на Бога!
А нас ни насочвай в правилна посока.
Да следваме пътя с добро във сърцата.
Да бъдем сърдечни, да бъдем човечни.
Да раздаваме с обич доброта на земята!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
