29.12.2014 г., 9:46

*******

935 0 8

 

Ти тръгна си толкова бързо.

Няма те вече при нас.

Остави във мъка душата.

Остави ни всички без глас…

Липсваш ми!

До болка ми липсваш!

Търся те нощем в съня си.

Денем сред хората чужди.

В очите им да те позная…

Казват, че с времето всичко минава.

Но аз не мога, не искам да те забравя.

Ела във съня ми, кажи ми две думи.

Че там си добре, сред звездите при други.

И моля те, мамо!

Помагай отгоре, че твоята памет е светла и чиста.

Пази ни децата, с милостта на Бога!

А нас ни насочвай в правилна посока.

Да следваме пътя с добро във сърцата.

Да бъдем сърдечни, да бъдем човечни.

Да раздаваме с обич доброта на земята!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ваня тя любовта ти към Майкати никога няма да изчезне. Но тя би искала ти да продължиш напред!И нека света ,приятелите и всички който те обичат да бъдат с теб в новогодишната вечер!!!Весел празник приятелко!От сърце усмивки!!!
  • Благодаря ти, Ангел за милите думи!
    Може би,точно сега в навечерието на светли празници не е най- подходящо да пиша за това, но за Бога.... Как да кажа на сърцето да спре да боли? Как да забравя любовта и, топлите и очи?! Как да спре да съществува, когато аз я усещам в сърцето си с тази силна болка?! Може би, все още е рано и за това ми е така болезнено. Както казват приятелите: " Да изтрия сълзите, да се усмихна, защото тя иска да бъда щастлива!"
    Благодаря на всички, които спряхте при мен. Пожелавам ви, здраве и щастие през новата година!
  • Много хубав стих изпълнен с голяма любов към майката!!!Докосва дълбоко душата и сърцето.Прекланям се пред паметта и!!!
    И знам че тя е винаги с теб!!!И иска ти да не тъгуваш!
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Винаги си ме разбирала, дори и тогава, когато е трудно да се чете между редовете. А там, между думите са скрити най големите ни болки. Благодаря!
  • Докосваща сърцето, елегична изповед, написана
    с искрено чувство и голямо поетично майсторство!
    Съдържа непреходни общочовешки ценности!
    Поклон пред паметта на майка ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....