11 ene 2014, 18:51

* * *

561 0 0

Недей, не промълвяй и дума,

неизречени илюзиите стихват.

Утре болка и обещания няма

мечти и копнежи да сриват.

Ах, прости ми, така се обърках!

Не душата, навън казваш е сиво.

Аз  тайничко май се надявах,

 че и за теб е поне малко красиво.

Замълчи аз вече го зная…

Вълшебствата с детството свършват,

но нека за миг поне помечтая,

че съдби не случайно се сливат.

Невъзможно е и тук ще остане,

приемам го, нали вече съм зряла,

но в мен се бунтува и стене

едно момиченце в женска премяна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...