Недей, не промълвяй и дума,

неизречени илюзиите стихват.

Утре болка и обещания няма

мечти и копнежи да сриват.

Ах, прости ми, така се обърках!

Не душата, навън казваш е сиво.

Аз  тайничко май се надявах,

 че и за теб е поне малко красиво.

Замълчи аз вече го зная…

Вълшебствата с детството свършват,

но нека за миг поне помечтая,

че съдби не случайно се сливат.

Невъзможно е и тук ще остане,

приемам го, нали вече съм зряла,

но в мен се бунтува и стене

едно момиченце в женска премяна.