Jan 11, 2014, 6:51 PM

* * *

  Poetry » Love
557 0 0

Недей, не промълвяй и дума,

неизречени илюзиите стихват.

Утре болка и обещания няма

мечти и копнежи да сриват.

Ах, прости ми, така се обърках!

Не душата, навън казваш е сиво.

Аз  тайничко май се надявах,

 че и за теб е поне малко красиво.

Замълчи аз вече го зная…

Вълшебствата с детството свършват,

но нека за миг поне помечтая,

че съдби не случайно се сливат.

Невъзможно е и тук ще остане,

приемам го, нали вече съм зряла,

но в мен се бунтува и стене

едно момиченце в женска премяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...