11 янв. 2014 г., 18:51

* * *

558 0 0

Недей, не промълвяй и дума,

неизречени илюзиите стихват.

Утре болка и обещания няма

мечти и копнежи да сриват.

Ах, прости ми, така се обърках!

Не душата, навън казваш е сиво.

Аз  тайничко май се надявах,

 че и за теб е поне малко красиво.

Замълчи аз вече го зная…

Вълшебствата с детството свършват,

но нека за миг поне помечтая,

че съдби не случайно се сливат.

Невъзможно е и тук ще остане,

приемам го, нали вече съм зряла,

но в мен се бунтува и стене

едно момиченце в женска премяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...