11.01.2014 г., 18:51

* * *

559 0 0

Недей, не промълвяй и дума,

неизречени илюзиите стихват.

Утре болка и обещания няма

мечти и копнежи да сриват.

Ах, прости ми, така се обърках!

Не душата, навън казваш е сиво.

Аз  тайничко май се надявах,

 че и за теб е поне малко красиво.

Замълчи аз вече го зная…

Вълшебствата с детството свършват,

но нека за миг поне помечтая,

че съдби не случайно се сливат.

Невъзможно е и тук ще остане,

приемам го, нали вече съм зряла,

но в мен се бунтува и стене

едно момиченце в женска премяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...