6 mar 2012, 11:47

*** 

  Poesía » Filosófica
587 1 5

.........

 

...по дъха на тревата ще слизам,

подир капката дъжд на паважа

и на мравката в черната риза

може да съм власинката даже,

 

но ще зная животът как тръгва

от просо в златоткана обвивка,

как нанизва сълза подир брънка

от любов, светлина  и молитва.

 

... там, където невидим зачева,

непокварен и още некръстен,

този свят от самото безвремие

и достига на Господа ръста...

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??