***
.........
...по дъха на тревата ще слизам,
подир капката дъжд на паважа
и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже,
но ще зная животът как тръгва
от просо в златоткана обвивка,
как нанизва сълза подир брънка
от любов, светлина и молитва.
... там, където невидим зачева,
непокварен и още некръстен,
този свят от самото безвремие
и достига на Господа ръста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
