6 мар. 2012 г., 11:47

*** 

  Поэзия » Философская
557 1 5

.........

 

...по дъха на тревата ще слизам,

подир капката дъжд на паважа

и на мравката в черната риза

може да съм власинката даже,

 

но ще зная животът как тръгва

от просо в златоткана обвивка,

как нанизва сълза подир брънка

от любов, светлина  и молитва.

 

... там, където невидим зачева,

непокварен и още некръстен,

този свят от самото безвремие

и достига на Господа ръста...

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??