9 abr 2012, 11:50

* * *

639 0 2

Дойде и този златен миг,

в който аз съм най-велик,

дипломите да дават

на тези, дето заслужават.

 

Най-после момичета и момчета,

в официални тоалети,

за последно ще се наредим,

за този празник наш незабравим.

 

И ще бъдем пак засмяни,

весели, но със сълзи на очи,

защото виждаме се за последно

и всеки тръгва към своите мечти.

 

Но нищо, че не ще се видим вече,

споменът се връща отдалече

и когато  един за друг се затъжим,

пак той ще ни върне в този ден любим!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Левков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...