9 апр. 2012 г., 11:50

* * *

641 0 2

Дойде и този златен миг,

в който аз съм най-велик,

дипломите да дават

на тези, дето заслужават.

 

Най-после момичета и момчета,

в официални тоалети,

за последно ще се наредим,

за този празник наш незабравим.

 

И ще бъдем пак засмяни,

весели, но със сълзи на очи,

защото виждаме се за последно

и всеки тръгва към своите мечти.

 

Но нищо, че не ще се видим вече,

споменът се връща отдалече

и когато  един за друг се затъжим,

пак той ще ни върне в този ден любим!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...