* * *

9.04.2012 г., 11:50 ч.

Поезия » Любовна

482 0 2

Дойде и този златен миг,

в който аз съм най-велик,

дипломите да дават

на тези, дето заслужават.

Най-после момичета и момчета,

в официални тоалети,

за последно ще се наредим,

за този празник наш незабравим.

И ще бъдем пак засмяни,

весели, но със сълзи на очи,

защото виждаме се за последно

и всеки тръгва към своите мечти.

Но нищо, че не ще се видим вече,

споменът се връща отдалече

и когато един за друг се затъжим,

пак той ще ни върне в този ден любим!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

levkov87 (Илия Левков)

2012-04-12T17:29:10+03:00

Благодаря !Така е наистина,пък и аз така го почуствах
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-04-10T09:45:39+03:00

Харесах! " Споменът се връща отдалече..."