* * *
638
0
2
Дойде и този златен миг,
в който аз съм най-велик,
дипломите да дават
на тези, дето заслужават.
Най-после момичета и момчета,
в официални тоалети,
за последно ще се наредим,
за този празник наш незабравим.
И ще бъдем пак засмяни,
весели, но със сълзи на очи,
защото виждаме се за последно
и всеки тръгва към своите мечти.
Но нищо, че не ще се видим вече,
споменът се връща отдалече
и когато един за друг се затъжим,
пак той ще ни върне в този ден любим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Левков Всички права запазени
!Така е наистина,пък и аз така го почуствах 
