Apr 9, 2012, 11:50 AM

* * *

  Poetry » Love
640 0 2

Дойде и този златен миг,

в който аз съм най-велик,

дипломите да дават

на тези, дето заслужават.

 

Най-после момичета и момчета,

в официални тоалети,

за последно ще се наредим,

за този празник наш незабравим.

 

И ще бъдем пак засмяни,

весели, но със сълзи на очи,

защото виждаме се за последно

и всеки тръгва към своите мечти.

 

Но нищо, че не ще се видим вече,

споменът се връща отдалече

и когато  един за друг се затъжим,

пак той ще ни върне в този ден любим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...