* * *
Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле
в душата ти ще никнат лотоси.
Ти в твоя труден свят не ме прие.
Не бях частица от живота ти.
Сега какво? На прага ти стоя
и ти напомням някогашна лудост.
Когато се наситих да греша,
дойдох при тебе, за да те изгубя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емилия Николова Todos los derechos reservados
