Jun 28, 2011, 9:18 PM

* * * 

  Poetry » Other
1291 0 6

Понякога оставам без душа.

В такива дни очите ми се губят.

Когато се наситя да греша

ще идвам във съня ти. Да те будя.

 

И от шума на моите криле

в душата ти ще никнат лотоси.

Ти в твоя труден свят не ме прие.

Не бях частица от живота ти.

 

Сега какво? На прага ти стоя

и ти напомням някогашна лудост.

Когато се наситих да греша,

дойдох при тебе, за да те изгубя.

 

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??