* * *
Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле
в душата ти ще никнат лотоси.
Ти в твоя труден свят не ме прие.
Не бях частица от живота ти.
Сега какво? На прага ти стоя
и ти напомням някогашна лудост.
Когато се наситих да греша,
дойдох при тебе, за да те изгубя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
