Niveana (Емилия Николова)
42 167
28.06.2011 г., 21:18 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1096 0 6

Понякога оставам без душа.

В такива дни очите ми се губят.

Когато се наситя да греша

ще идвам във съня ти. Да те будя.

 

И от шума на моите криле

в душата ти ще никнат лотоси.

Ти в твоя труден свят не ме прие.

Не бях частица от живота ти.

 

Сега какво? На прага ти стоя

и ти напомням някогашна лудост.

Когато се наситих да греша,

дойдох при тебе, за да те изгубя.

 

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??