4 sept 2020, 23:48  

Еделвайси

  Poesía
1.3K 5 14

(защото любовта е по-силна от смъртта)

 

Дали ще превъзмогнеш някой ден

на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,

че, с късче мрамор станал по-студен,

ще омалее в твоите гърди животът.

 

Ще смогнеш ли да стихнеш някой ден

гнева, препасал като огнен кръг сърцето,

че без смеха ми - твоят, разорен,

ще кърпи стари споменни парчета.

 

Не знам, ще ми простиш ли някой ден

на мене - верния другар - тъй подлата измяна,

да обрека, в немилост, нашия рефрен

на неми призраци, да го припяват. 

 

Ще можеш ли да ме прежалиш някой ден, 

когато - сноп прашинки - разтворя се в ефира,

завинаги свободна от хомота "тлен"?

Ако не можеш, няма да умирам. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...