Еделвайси
(защото любовта е по-силна от смъртта)
Дали ще превъзмогнеш някой ден
на черен гълъб - вестоносец зъл - писмото,
че, с късче мрамор станал по-студен,
ще омалее в твоите гърди животът.
Ще смогнеш ли да стихнеш някой ден
гнева, препасал като огнен кръг сърцето,
че без смеха ми - твоят, разорен,
ще кърпи стари споменни парчета.
Не знам, ще ми простиш ли някой ден
на мене - верния другар - тъй подлата измяна,
да обрека, в немилост, нашия рефрен
на неми призраци, да го припяват.
Ще можеш ли да ме прежалиш някой ден,
когато - сноп прашинки - разтворя се в ефира,
завинаги свободна от хомота "тлен"?
Ако не можеш, няма да умирам.
© Таня Донова All rights reserved.
