31 ago 2016, 20:06  

Един живот

  Poesía » Otra
813 0 3

 

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.

 

А стигнат ли, след време, до предела
в самия край на земния ми път,
да мога да ви кажа: Всяко дело
започва и завършва в таен кът

 

в душата и сърцето ни голямо,
във себе си побрало цял живот.
Повярвайте ми – нищо друго няма,
освен любов, заключена в кивот.
------------------------------------------------------

* Буридал – персонаж на добрия, справедлив дух 
от едноименната ми стихосбирка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...