Aug 31, 2016, 8:06 PM  

Един живот

  Poetry » Other
808 0 3

 

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.

 

А стигнат ли, след време, до предела
в самия край на земния ми път,
да мога да ви кажа: Всяко дело
започва и завършва в таен кът

 

в душата и сърцето ни голямо,
във себе си побрало цял живот.
Повярвайте ми – нищо друго няма,
освен любов, заключена в кивот.
------------------------------------------------------

* Буридал – персонаж на добрия, справедлив дух 
от едноименната ми стихосбирка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...