31 авг. 2016 г., 20:06  

Един живот

812 0 3

 

Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.

 

А стигнат ли, след време, до предела
в самия край на земния ми път,
да мога да ви кажа: Всяко дело
започва и завършва в таен кът

 

в душата и сърцето ни голямо,
във себе си побрало цял живот.
Повярвайте ми – нищо друго няма,
освен любов, заключена в кивот.
------------------------------------------------------

* Буридал – персонаж на добрия, справедлив дух 
от едноименната ми стихосбирка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...