Несетно, дните бавно се търкалят,
къде ли тънат? – питам Буридал*.
Преминаха през младост, зрялост, старост,
щастливи, стихове че съм създал.
А стигнат ли, след време, до предела
в самия край на земния ми път,
да мога да ви кажа: Всяко дело
започва и завършва в таен кът
в душата и сърцето ни голямо,
във себе си побрало цял живот.
Повярвайте ми – нищо друго няма,
освен любов, заключена в кивот. ...