2 jul 2022, 8:26  

Един живот

  Poesía
662 6 6

На баба

Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот...  нареждан с обич пъзел.

Загледах се в лицето на старица...
бръчици безброй, рисувани от мъка,
радостта в очите, сбрана във сълзица...
Един живот... отминал - одисея дълга.

Заслушах се във шепот на старица...
кънтеше като  грохот от камбана,
думи падаха като пера на птица...
Един живот... пътека извървяна.

Заспиваха очите на старица...
ръцете търсеха, а устните застиваха,
мъждукане от пламък на свещица...
Един живот... сенките рисуваха.

Един живот в сърцето на старица,
гаснеше, последна прошка даваше,
изживян, изчетен до финалната корица...
Един живот... до сетен дъх раздаваше.

28.06.2022г.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, тъжен е животът на стариците, но... ти толкова красиво си го описала!
  • Много ми хареса.
  • Много ми хареса, какъв прекрасен портрет си нарисувала с думи, за една достойна жена! Поздравявам те!
  • Чудесна изповед за жена, която притежава точно качествата на любяща баба, Благословени сте, които я имате!
  • Усетих обичта ти към тази старица и умението със статичността на погледа да нарисуваш житейската пътека на жената. Този поглед е хванал и мъдростта, и поуките, събирани с годините. Браво, Теди! ❤️

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...