Jul 2, 2022, 8:26 AM  

Един живот

  Poetry
660 6 6

На баба

Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот...  нареждан с обич пъзел.

Загледах се в лицето на старица...
бръчици безброй, рисувани от мъка,
радостта в очите, сбрана във сълзица...
Един живот... отминал - одисея дълга.

Заслушах се във шепот на старица...
кънтеше като  грохот от камбана,
думи падаха като пера на птица...
Един живот... пътека извървяна.

Заспиваха очите на старица...
ръцете търсеха, а устните застиваха,
мъждукане от пламък на свещица...
Един живот... сенките рисуваха.

Един живот в сърцето на старица,
гаснеше, последна прошка даваше,
изживян, изчетен до финалната корица...
Един живот... до сетен дъх раздаваше.

28.06.2022г.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, тъжен е животът на стариците, но... ти толкова красиво си го описала!
  • Много ми хареса.
  • Много ми хареса, какъв прекрасен портрет си нарисувала с думи, за една достойна жена! Поздравявам те!
  • Чудесна изповед за жена, която притежава точно качествата на любяща баба, Благословени сте, които я имате!
  • Усетих обичта ти към тази старица и умението със статичността на погледа да нарисуваш житейската пътека на жената. Този поглед е хванал и мъдростта, и поуките, събирани с годините. Браво, Теди! ❤️

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...