Един живот
На баба
Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот... нареждан с обич пъзел.
Загледах се в лицето на старица...
бръчици безброй, рисувани от мъка,
радостта в очите, сбрана във сълзица...
Един живот... отминал - одисея дълга.
Заслушах се във шепот на старица...
кънтеше като грохот от камбана,
думи падаха като пера на птица...
Един живот... пътека извървяна.
Заспиваха очите на старица...
ръцете търсеха, а устните застиваха,
мъждукане от пламък на свещица...
Един живот... сенките рисуваха.
Един живот в сърцето на старица,
гаснеше, последна прошка даваше,
изживян, изчетен до финалната корица...
Един живот... до сетен дъх раздаваше.
28.06.2022г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, тъжен е животът на стариците, но... ти толкова красиво си го описала!
-
Много ми хареса.
-
Много ми хареса, какъв прекрасен портрет си нарисувала с думи, за една достойна жена! Поздравявам те!
-
Чудесна изповед за жена, която притежава точно качествата на любяща баба, Благословени сте, които я имате!
-
Усетих обичта ти към тази старица и умението със статичността на погледа да нарисуваш житейската пътека на жената. Този поглед е хванал и мъдростта, и поуките, събирани с годините. Браво, Теди! ❤️
-
Живот-пъзел! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
