terita (Теодора Атанасова)
273 528
2.07.2022 г., 8:26 ч.  

Един живот 

  Поезия
389 6 6

На баба

Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот...  нареждан с обич пъзел.

Загледах се в лицето на старица...
бръчици безброй, рисувани от мъка,
радостта в очите, сбрана във сълзица...
Един живот... отминал - одисея дълга.

Заслушах се във шепот на старица...
кънтеше като  грохот от камбана,
думи падаха като пера на птица...
Един живот... пътека извървяна.

Заспиваха очите на старица...
ръцете търсеха, а устните застиваха,
мъждукане от пламък на свещица...
Един живот... сенките рисуваха.

Един живот в сърцето на старица,
гаснеше, последна прошка даваше,
изживян, изчетен до финалната корица...
Един живот... до сетен дъх раздаваше.

28.06.2022г.
 

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, тъжен е животът на стариците, но... ти толкова красиво си го описала!
  • Много ми хареса.
  • Много ми хареса, какъв прекрасен портрет си нарисувала с думи, за една достойна жена! Поздравявам те!
  • Чудесна изповед за жена, която притежава точно качествата на любяща баба, Благословени сте, които я имате!
  • Усетих обичта ти към тази старица и умението със статичността на погледа да нарисуваш житейската пътека на жената. Този поглед е хванал и мъдростта, и поуките, събирани с годините. Браво, Теди! ❤️
  • Живот-пъзел! Поздравления!
Предложения
: ??:??