Един живот
На баба
Погледнах във ръката на старица...
много пътища, събрали се на възел,
присвити пръсти, длан шевица...
Един живот... нареждан с обич пъзел.
Загледах се в лицето на старица...
бръчици безброй, рисувани от мъка,
радостта в очите, сбрана във сълзица...
Един живот... отминал - одисея дълга.
Заслушах се във шепот на старица...
кънтеше като грохот от камбана,
думи падаха като пера на птица...
Един живот... пътека извървяна.
Заспиваха очите на старица...
ръцете търсеха, а устните застиваха,
мъждукане от пламък на свещица...
Един живот... сенките рисуваха.
Един живот в сърцето на старица,
гаснеше, последна прошка даваше,
изживян, изчетен до финалната корица...
Един живот... до сетен дъх раздаваше.
28.06.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
