17 jun 2015, 15:04

Един към друг

953 0 14

     Е Д И Н   К Ъ М  Д Р У Г

 

Преминали сме през годините

сами, със други под ръка.

И ахвали сме пред градините

на нечия любов и красота.

 

Вървели сме един към друг,

разминавали се всеки път.

Всеки бил е с някой друг,

но е нямало уют.

 

Отминавал си жената ти,

без която днес не можеш.

Бил си с толкова жени,

но вървейки бил си бродещ.

 

И ето ни сега така -

с моята във твоята ръка.

Няма вече самота

 - имаш моята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив коментар, Ели! Благодаря, Лейди - не бях те "виждала" скоро и се зарадвах много!
  • Ан, усмихна ме! Благодаря, скъпа!

    Руми - благодаря ти!

    Лена! приятно ми е, че си тук - мерси!

    Диана, твоето гостуване ме зарадва - Благодаря ти!

    Ачо, поздрав и на теб, приятелю!
  • Красив топъл докостващ стих.Нека бъде любов.Поздрав!!!
  • След дългото лутане, краят е щастлив. За съжаление, не винаги е така. Хареса ми и изпаднах в романтично настроение.
  • Рени, много си права: "Вървели сме един към друг, разминавали се всеки път." Дай Боже, хората да срещат своите половинки, без да се разминават!
    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...