17 июн. 2015 г., 15:04

Един към друг

947 0 14

     Е Д И Н   К Ъ М  Д Р У Г

 

Преминали сме през годините

сами, със други под ръка.

И ахвали сме пред градините

на нечия любов и красота.

 

Вървели сме един към друг,

разминавали се всеки път.

Всеки бил е с някой друг,

но е нямало уют.

 

Отминавал си жената ти,

без която днес не можеш.

Бил си с толкова жени,

но вървейки бил си бродещ.

 

И ето ни сега така -

с моята във твоята ръка.

Няма вече самота

 - имаш моята ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив коментар, Ели! Благодаря, Лейди - не бях те "виждала" скоро и се зарадвах много!
  • Ан, усмихна ме! Благодаря, скъпа!

    Руми - благодаря ти!

    Лена! приятно ми е, че си тук - мерси!

    Диана, твоето гостуване ме зарадва - Благодаря ти!

    Ачо, поздрав и на теб, приятелю!
  • Красив топъл докостващ стих.Нека бъде любов.Поздрав!!!
  • След дългото лутане, краят е щастлив. За съжаление, не винаги е така. Хареса ми и изпаднах в романтично настроение.
  • Рени, много си права: "Вървели сме един към друг, разминавали се всеки път." Дай Боже, хората да срещат своите половинки, без да се разминават!
    Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...