17.06.2015 г., 15:04

Един към друг

949 0 14

     Е Д И Н   К Ъ М  Д Р У Г

 

Преминали сме през годините

сами, със други под ръка.

И ахвали сме пред градините

на нечия любов и красота.

 

Вървели сме един към друг,

разминавали се всеки път.

Всеки бил е с някой друг,

но е нямало уют.

 

Отминавал си жената ти,

без която днес не можеш.

Бил си с толкова жени,

но вървейки бил си бродещ.

 

И ето ни сега така -

с моята във твоята ръка.

Няма вече самота

 - имаш моята ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив коментар, Ели! Благодаря, Лейди - не бях те "виждала" скоро и се зарадвах много!
  • Ан, усмихна ме! Благодаря, скъпа!

    Руми - благодаря ти!

    Лена! приятно ми е, че си тук - мерси!

    Диана, твоето гостуване ме зарадва - Благодаря ти!

    Ачо, поздрав и на теб, приятелю!
  • Красив топъл докостващ стих.Нека бъде любов.Поздрав!!!
  • След дългото лутане, краят е щастлив. За съжаление, не винаги е така. Хареса ми и изпаднах в романтично настроение.
  • Рени, много си права: "Вървели сме един към друг, разминавали се всеки път." Дай Боже, хората да срещат своите половинки, без да се разминават!
    Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...