Е Д И Н К Ъ М Д Р У Г
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота.
Вървели сме един към друг,
разминавали се всеки път.
Всеки бил е с някой друг,
но е нямало уют.
Отминавал си жената ти,
без която днес не можеш.
Бил си с толкова жени,
но вървейки бил си бродещ.
И ето ни сега така -
с моята във твоята ръка.
Няма вече самота
- имаш моята ръка.
© Ренета Първанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
