24 abr 2011, 20:43

Един миг - отнет живот

  Poesía » Otra
901 0 1

Невинен зов раздира тъмни нощи.

Отчаян вик на плачеща жена.

Притиснала във скута си любимия,

с молещ поглед в далечни небеса.

Оглежда се, но пътят е безлюден!

За миг бе станало това.

Животът спира безвъзвратно,

отнема нечия душа.

"Върнете го! Вземете мене!"

Крещеше тя с болка и тъга.

"Защо отне ми го от мене?

Върни го, моля те, аз искам да умра!

Без него аз не бих успяла

да се преборя с най-трудните неща.

Той беше моята опора.

Той беше мойта пътеводна светлина.

Ще мина през портите на Ада.

Ще сключа сделка с Дявола без страх.

Единствен само аз да мога него да спася!

Върни го, Боже!

 

 

За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Силви!Когато губим близки хора особено в разцвета на младостта няма сила,която да заличи болката.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....