24 abr 2011, 20:43

Един миг - отнет живот

  Poesía » Otra
897 0 1

Невинен зов раздира тъмни нощи.

Отчаян вик на плачеща жена.

Притиснала във скута си любимия,

с молещ поглед в далечни небеса.

Оглежда се, но пътят е безлюден!

За миг бе станало това.

Животът спира безвъзвратно,

отнема нечия душа.

"Върнете го! Вземете мене!"

Крещеше тя с болка и тъга.

"Защо отне ми го от мене?

Върни го, моля те, аз искам да умра!

Без него аз не бих успяла

да се преборя с най-трудните неща.

Той беше моята опора.

Той беше мойта пътеводна светлина.

Ще мина през портите на Ада.

Ще сключа сделка с Дявола без страх.

Единствен само аз да мога него да спася!

Върни го, Боже!

 

 

За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Силви!Когато губим близки хора особено в разцвета на младостта няма сила,която да заличи болката.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...