24 апр. 2011 г., 20:43

Един миг - отнет живот

898 0 1

Невинен зов раздира тъмни нощи.

Отчаян вик на плачеща жена.

Притиснала във скута си любимия,

с молещ поглед в далечни небеса.

Оглежда се, но пътят е безлюден!

За миг бе станало това.

Животът спира безвъзвратно,

отнема нечия душа.

"Върнете го! Вземете мене!"

Крещеше тя с болка и тъга.

"Защо отне ми го от мене?

Върни го, моля те, аз искам да умра!

Без него аз не бих успяла

да се преборя с най-трудните неща.

Той беше моята опора.

Той беше мойта пътеводна светлина.

Ще мина през портите на Ада.

Ще сключа сделка с Дявола без страх.

Единствен само аз да мога него да спася!

Върни го, Боже!

 

 

За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Силви!Когато губим близки хора особено в разцвета на младостта няма сила,която да заличи болката.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...