Един миг - отнет живот
Невинен зов раздира тъмни нощи.
Отчаян вик на плачеща жена.
Притиснала във скута си любимия,
с молещ поглед в далечни небеса.
Оглежда се, но пътят е безлюден!
За миг бе станало това.
Животът спира безвъзвратно,
отнема нечия душа.
"Върнете го! Вземете мене!"
Крещеше тя с болка и тъга.
"Защо отне ми го от мене?
Върни го, моля те, аз искам да умра!
Без него аз не бих успяла
да се преборя с най-трудните неща.
Той беше моята опора.
Той беше мойта пътеводна светлина.
Ще мина през портите на Ада.
Ще сключа сделка с Дявола без страх.
Единствен само аз да мога него да спася!
Върни го, Боже!
За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
