Невинен зов раздира тъмни нощи.

Отчаян вик на плачеща жена.

Притиснала във скута си любимия,

с молещ поглед в далечни небеса.

Оглежда се, но пътят е безлюден!

За миг бе станало това.

Животът спира безвъзвратно,

отнема нечия душа.

"Върнете го! Вземете мене!"

Крещеше тя с болка и тъга.

"Защо отне ми го от мене?

Върни го, моля те, аз искам да умра!

Без него аз не бих успяла

да се преборя с най-трудните неща.

Той беше моята опора.

Той беше мойта пътеводна светлина.

Ще мина през портите на Ада.

Ще сключа сделка с Дявола без страх.

Единствен само аз да мога него да спася!

Върни го, Боже!

За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!