24.04.2011 г., 20:43

Един миг - отнет живот

900 0 1

Невинен зов раздира тъмни нощи.

Отчаян вик на плачеща жена.

Притиснала във скута си любимия,

с молещ поглед в далечни небеса.

Оглежда се, но пътят е безлюден!

За миг бе станало това.

Животът спира безвъзвратно,

отнема нечия душа.

"Върнете го! Вземете мене!"

Крещеше тя с болка и тъга.

"Защо отне ми го от мене?

Върни го, моля те, аз искам да умра!

Без него аз не бих успяла

да се преборя с най-трудните неща.

Той беше моята опора.

Той беше мойта пътеводна светлина.

Ще мина през портите на Ада.

Ще сключа сделка с Дявола без страх.

Единствен само аз да мога него да спася!

Върни го, Боже!

 

 

За всички изгубени животи в автомобилни катастрофи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Силви!Когато губим близки хора особено в разцвета на младостта няма сила,която да заличи болката.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...